Всичко, което искате да знаете за млечните зъбки на детето! Вижте в новата ми книга Първите зъбки - от А до Я

Какво да ядем, за да имаме здрави зъби? част 2

  • March 3, 2014

Продължението на статията за храната на примитивните народи.

В Първата част на този материал се запознахме накратко с хранителните порядки на няколко групи хора, живеещи далеч от цивилизацията. Навярно много от вас не са изненадани от прочетеното: всички знаем, че цивилизацията наред с големият технологичен напредък, за добро или лошо ни е отдалечила от естествената ни среда. Но знаем ли как се е променил нашият живот, в сравнение с този на прародителите ни?

Спомняте си за всички племена, с които се срещнахме тук. Един интересен факт свързва всички тях.
В кожените сакове и дисаги на ловците и пътуващите хора от племето той намира топче глина с размерите на голям орех. Малка част от глината се разтваряла във вода и в тази течност се потапяла всяка хапка, преди да се постави в устата. Обяснението било, че това предпазва от “стомашни болки”. Това е начинът на примитивните хора да се предпазват от дизентерия и хранителни натравяния.

Случайно или не, през последните две десетилетия Американската и Британската фармакопеи включиха каолинът(глината) в техните списъци с лекарствени средства.
Наследниците на инките, племена живеещи до езерото Титикака имат 100% растителна диета. Те също ползват глина при хранене. В последствие става ясно, че глината има богат набор от органични и неорганични съставки, висок минерален състав, но също така съдържа и някои токсини (напр. кумарин).

В практиката си и в специализираната литература съм срещала много форми на минерален дефицит - често тези индивиди имат голяма предразположеност към кариес и други състояния, свързани с липсата на калций, фосфор и мастно-разтворими активатори, въпреки адекватният калориен прием.

Най-големият проблем на преработената храна е че се храним по-обилно от всякога, а клетките ни гладуват. А какво да ядем? От къде да си купим полезна за зъбите храна? Няма нужда да четете етикетите, защото истинската храна няма етикет.

Ето и българската следа:
Специално внимание е обърнато и на хранителните навици на българите. В началото на 20 век в България е имало най-много столетници, от всички страни на света и по време на своето пътешествие семейство Прайс са потърсили истината за удивителното здраве и дълголетие по нашите земи. Ето част от коментара на Д-р Прайс:
>Pastured meat of all kinds was valued in Bulgaria, and wild game was a favorite. Meat in Bulgaria was almost always served with the natural fat, cooked with fat, and served with other foods containing fat.
>The traditional Bulgarian diet valued all kinds of organ meats, serving them in many forms, with “Organs Soup” being a favorite dish. >Wild fish and seafood were favorites in Bulgaria, and were widely and frequently eaten as part of the traditional diet. Fish eggs were valued, and often served.
>Eggs and poultry were an important part of the Bulgarian diet. Eggs were not only eaten as a valued dish, but were added in large amounts to many other foods, such as traditional pasta and baking.
>Sauerkraut and other fermented foods were widely used in traditional Bulgarian cuisine, often being served at every meal in small quantities.
>Bulgaria had some of the richest soil on Еarth, and was famous for the wonderful qualities of their fruits and vegetables, which were widely eaten, and a crucial part of traditional cuisine.
>The Bulgarians traditionally made everything from scratch, using only traditional ways of preserving and fermenting foods. The Bulgarians did eat desserts made with lots of refined sugar and flour, but only on very rare occasions such as religious holidays. These rarely served desserts were served with a meal that was full of healthy fats and other healthy foods, which limited the damage done by the refined foods.
>The traditional Bulgarian attitude towards food was very similar to that of healthy traditional peoples. The idea was to let your appetite be your guide as to what you should eat, and how much. In other words, eat what you desire, and as much of it as you desire, and let the needs of your body as expressed by your appetite be your guide.
В обобщение на написаното: “Диетата на българите включва голямо количество мазно месо от животни, хранени само с трева и сено. Млякото и маслото също са добивани от такива крави, овце, кози. Вътрешностите на животните са консумирани като самостоятелно ястие. Рибата от естествени водоизточници и хайвера са високо ценена храна. Яйца и пилешко месо са също част от трапезата на българите, като яйцата често са в състава на други блюда. Туршията и други естествено ферментирали храни са консумирани ежедневно в малки количества. Благодарение на изключително плодородната почва, плодовете и зеленчуците са много хранителни и широко застъпени в менюто на българите. Използват се специфични начини за консервиране и ферментиране на храната. В България десертите са направени от бяла захар и брашно, но се консумират изключително рядко и винаги в комбинация с храни, богати на полезни мазнини и протеин. По този начин се намалява вредното действие на рафинираните продукти. Важно е да се отбележи, че хранителните навици на българите са близки до тези на народите, които се хранят най-здравословно. С други думи, те се хранят докато се заситят, независимо какво имат за ядене. Храненето зависи изцяло от нуждите на тялото.”

Звучи ли ви познато? Помните ли как баба ви даваше комат домашен черен хляб, намазан със свинска мас и поръсен с ароматна шарена сол от планински билки и треви, с който изкарвахте цял ден в игри без да усетите глад? Въглехидрат в комбинация с животински мазнини: пълно несъответствие според съвременните лекарски съвети, нали? Растителните мазнини са един от източниците на мастно-разтворими витамини, но тези, идващи от жувотински мазнини са много по-лесно усвоими от човешкият отганизъм. Следващият път ще ви разкажа за витамините и хранителните добавки, които са да доближат модерната храна до тази на хората със здравите зъби от книгата на д-р Прайс.

Изолирани швейцарци Изолирани швейцарци

Модернизирани швейцарци Модернизирани швейцарци

източник